трефа

Речник на българския език

трѐфа съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • трефъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тре-фа
членувано тре-фа-та
мн.ч. тре-фи
членувано тре-фи-те
звателна форма