третина

Речник на българския език

третѝна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. третѝни, ж. Една част от нещо, разделено на три равни части; трета. Получавам една третина от наследството.

Грешни изписвания (3)

  • третинъ
  • тритина
  • тритинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тре-ти-на
членувано тре-ти-на-та
мн.ч. тре-ти-ни
членувано тре-ти-ни-те
звателна форма