трендафил

Речник на българския език

1. тренда̀фил съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. тренда̀фили, (два) тренда̀фила, м. Разг.Роза.

Грешни изписвания (3)

  • трендафел
  • триндафел
  • триндафил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. трен-да-фил
непълен член трен-да-фи-ла
пълен член трен-да-фи-лът
мн.ч. трен-да-фи-ли
членувано трен-да-фи-ли-те
бройна форма трен-да-фи-ла
звателна форма

2. Тренда̀фил лично име (тип 206) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Трендафел
  • Триндафел
  • Триндафил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

мъжка форма Трен-да-фил
женска форма