трен

Речник на българския език

трен — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

трѐнът, трѐна, мн. трѐнове, (два) трѐна, м. Остар. Влак.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. трен
непълен член тре-на
пълен член тре-нът
мн.ч. тре-но-ве
членувано тре-но-ве-те
бройна форма тре-на
звателна форма —

Връзки