железница

Речник на българския език

1. желѐзница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. желѐзници, ж.
1. Остар. Релсов път, по който се движат влакове. Тогава прокараха железницата.
2. Остар. Влак.
3. Само мн. Ведомството на железопътния транспорт. Дирекция на железниците.
4. Организация и служба на железопътния транспорт, както и самият транспорт. Работи по железниците.

Грешни изписвания (7)

  • железнеца
  • железнецъ
  • железницъ
  • жилезнеца
  • жилезнецъ
  • жилезница
  • жилезницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. же-лез-ни-ца
членувано же-лез-ни-ца-та
мн.ч. же-лез-ни-ци
членувано же-лез-ни-ци-те
звателна форма

2. Желѐзница географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • Железнеца
  • Железнецъ
  • Железницъ
  • Жилезнеца
  • Жилезнецъ
  • Жилезница
  • Жилезницъ