тремор

Речник на българския език

трѐмор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. В медицината — ритмично движение на части от тялото.

Грешни изписвания (1)

  • тремур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тре-мор
непълен член тре-мо-ра
пълен член тре-мо-рът
мн.ч. тре-мо-ри
членувано тре-мо-ри-те
бройна форма тре-мо-ра
звателна форма