тременс

Речник на българския език

тременс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тре-менс
непълен член тре-мен-са
пълен член тре-мен-сът
мн.ч. тре-мен-си
членувано тре-мен-си-те
бройна форма тре-мен-са
звателна форма