трема

Речник на българския език

трѐма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • тремъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тре-ма
членувано тре-ма-та
мн.ч. тре-ми
членувано тре-ми-те
звателна форма