тревопасен

Речник на българския език

тревопа̀сен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

тревопа̀сна, тревопа̀сно, мн. тревопа̀сни, прил. За животно — който се храни с трева. Кравата е тревопасно животно.

Грешни изписвания (7)

  • тревопасин
  • тревупасен
  • тревупасин
  • тривопасен
  • тривопасин
  • тривупасен
  • тривупасин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тре-во-па-сен
непълен член тре-во-пас-ния
пълен член тре-во-пас-ни-ят
ж. р. тре-во-пас-на
членувано тре-во-пас-на-та
ср. р. тре-во-пас-но
членувано тре-во-пас-но-то
мн. ч. тре-во-пас-ни
членувано тре-во-пас-ни-те