трахома

Речник на българския език

трахо̀ма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. В медицината — заразно хронично заболяване на конюнктивата.

Грешни изписвания (3)

  • трахомъ
  • тръхома
  • тръхомъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тра-хо-ма
членувано тра-хо-ма-та
мн.ч. тра-хо-ми
членувано тра-хо-ми-те
звателна форма