траурен

Речник на българския език

тра̀урен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. тра̀ур

Грешни изписвания (3)

  • траорен
  • траорин
  • траурин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тра-у-рен
непълен член тра-ур-ния
пълен член тра-ур-ни-ят
ж. р. тра-ур-на
членувано тра-ур-на-та
ср. р. тра-ур-но
членувано тра-ур-но-то
мн. ч. тра-ур-ни
членувано тра-ур-ни-те