трасировка

Речник на българския език

трасировка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • трасирофка

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тра-си-ров-ка
членувано тра-си-ров-ка-та
мн.ч. тра-си-ров-ки
членувано тра-си-ров-ки-те
звателна форма