трапец

Речник на българския език

трапѐц съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. трапѐци, (два) трапѐца, м.
1. Спец. В математиката — четириъгълник с две срещуположни успоредни и две неуспоредни страни.
2. Гимнастически уред в цирка — хоризонтална летва, закрепена на две въжета, намираща се на голяма височина.

Грешни изписвания (1)

  • тръпец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тра-пец
непълен член тра-пе-ца
пълен член тра-пе-цът
мн.ч. тра-пе-ци
членувано тра-пе-ци-те
бройна форма тра-пе-ца
звателна форма