трансцендѐнтен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
трансцендѐнтна, трансцендѐнтно, мн. трансцендѐнтни, прил. Спец. Във философията — който се намира извън пределите на познанието, на опита.
Грешни изписвания (7)
- трансцендентин
- трансциндентен
- трансциндентин
- трънсцендентен
- трънсцендентин
- трънсциндентен
- трънсциндентин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | тран-с-цен-ден-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | тран-с-цен-ден-т-ния | ||
| пълен член | тран-с-цен-ден-т-ни-ят | ||
| ж. р. | тран-с-цен-ден-т-на | ||
| членувано | тран-с-цен-ден-т-на-та | ||
| ср. р. | тран-с-цен-ден-т-но | ||
| членувано | тран-с-цен-ден-т-но-то | ||
| мн. ч. | тран-с-цен-ден-т-ни | ||
| членувано | тран-с-цен-ден-т-ни-те | ||