транспортьор

Речник на българския език

транспортьо̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. транспортьо̀ри, (два) транспортьо̀ра, м.
1. Конвейер за преместване на товари.
2. Военна машина за превозване на хора и товари.

Грешни изписвания (3)

  • транспуртьор
  • трънспортьор
  • трънспуртьор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тран-с-пор-тьор
непълен член тран-с-пор-тьо-ра
пълен член тран-с-пор-тьо-рът
мн.ч. тран-с-пор-тьо-ри
членувано тран-с-пор-тьо-ри-те
бройна форма тран-с-пор-тьо-ра
звателна форма