трансплантант

Речник на българския език

транспланта̀нт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. транспланта̀нти, (два) транспланта̀нта, м. Спец. Орган или част от орган — това, което се трансплантира.

Грешни изписвания (3)

  • трансплънтант
  • трънсплантант
  • трънсплънтант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тран-с-п-лан-тант
непълен член тран-с-п-лан-тан-та
пълен член тран-с-п-лан-тан-тът
мн.ч. тран-с-п-лан-тан-ти
членувано тран-с-п-лан-тан-ти-те
бройна форма тран-с-п-лан-тан-та
звателна форма