транзит

Речник на българския език

транзѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Преминаване при пътуване през междинен пункт без прекъсване (без проверка на багаж и др.). Минавам транзит.
прил. транзѝтен, транзѝтна, транзѝтно, мн. транзѝтни. Транзитен пътник. Транзитен багаж.

Грешни изписвания (1)

  • трънзит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тран-зит
непълен член тран-зи-та
пълен член тран-зи-тът
мн.ч. тран-зи-ти
членувано тран-зи-ти-те
бройна форма тран-зи-та
звателна форма