транзѝстор
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. транзѝстори, (два) транзѝстора, м.
1. Полупроводников прибор за усилване, генериране и преобразуване на електрическите колебания.
2. Прен. Разг. Портативен радиоприемник с такива прибори.
прил. транзѝсторен, транзѝсторна, транзѝсторно, мн. транзѝсторни.
1. Полупроводников прибор за усилване, генериране и преобразуване на електрическите колебания.
2. Прен. Разг. Портативен радиоприемник с такива прибори.
прил. транзѝсторен, транзѝсторна, транзѝсторно, мн. транзѝсторни.
Грешни изписвания (3)
- транзистур
- трънзистор
- трънзистур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | тран-зис-тор | |
|---|---|---|
| непълен член | тран-зис-то-ра | |
| пълен член | тран-зис-то-рът | |
| мн.ч. | тран-зис-то-ри | |
| членувано | тран-зис-то-ри-те | |
| бройна форма | тран-зис-то-ра | |
| звателна форма | — | |