трактовка

Речник на българския език

тракто̀вка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Начин на тълкуване на въпрос, художествен образ и др.

Грешни изписвания (7)

  • трактовкъ
  • трактофка
  • трактофкъ
  • тръктовка
  • тръктовкъ
  • тръктофка
  • тръктофкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. трак-тов-ка
членувано трак-тов-ка-та
мн.ч. трак-тов-ки
членувано трак-тов-ки-те
звателна форма