травма

Речник на българския език

тра̀вма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тра̀вми, ж.
1. Увреждане на организма от външно въздействие — удар, отравяне и др. Получавам травма.
2. Прен. Всяко сътресение, удар; нарушаване на ход, процес, развитие. Икономическа травма.
прил. травматѝчен, травматѝчна, травматѝчно, мн. травматѝчни.
Психическа травма. — Психическо сътресение, удар. Преживявам психическа травма.

Грешни изписвания (1)

  • травмъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. трав-ма
членувано трав-ма-та
мн.ч. трав-ми
членувано трав-ми-те
звателна форма