точилка

Речник на българския език

точѝлка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. точѝлки, ж. Дълга обла и гладка пръчка за точене на кори от тесто.

Грешни изписвания (3)

  • точилкъ
  • тучилка
  • тучилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. то-чил-ка
членувано то-чил-ка-та
мн.ч. то-чил-ки
членувано то-чил-ки-те
звателна форма