тотем

Речник на българския език

тотѐм съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. тотѐми, (два) тотѐма, м. Животно (по-рядко растение), почитано в раннородовото общество като родоначалник на племето и издигано в култ.

Грешни изписвания (1)

  • тутем

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. то-тем
непълен член то-те-ма
пълен член то-те-мът
мн.ч. то-те-ми
членувано то-те-ми-те
бройна форма то-те-ма
звателна форма