торпилиране

Речник на българския език

торпилѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • торпелиране
  • торпелирани
  • торпелиръне
  • торпелиръни
  • торпилирани
  • торпилиръне
  • торпилиръни
  • турпелиране
  • турпелирани
  • турпелиръне
  • турпелиръни
  • турпилиране
  • турпилирани
  • турпилиръне
  • турпилиръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тор-пи-ли-ра-не
членувано тор-пи-ли-ра-не-то
мн.ч. тор-пи-ли-ра-ния
членувано тор-пи-ли-ра-ни-я-та