торпила

Речник на българския език

торпѝла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. торпѝли, ж. Торпедо.

Грешни изписвания (3)

  • торпилъ
  • турпила
  • турпилъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тор-пи-ла
членувано тор-пи-ла-та
мн.ч. тор-пи-ли
членувано тор-пи-ли-те
звателна форма