торов

Речник на българския език

то̀ров прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • торув
  • тороф
  • торуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. то-ров
непълен член то-ро-вия
пълен член то-ро-ви-ят
ж. р. то-ро-ва
членувано то-ро-ва-та
ср. р. то-ро-во
членувано то-ро-во-то
мн. ч. то-ро-ви
членувано то-ро-ви-те