торене

Речник на българския език

торѐне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. торя̀

Грешни изписвания (3)

  • торени
  • турене
  • турени

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. то-ре-не
членувано то-ре-не-то
мн.ч. то-ре-ния
членувано то-ре-ни-я-та