топчест

Речник на българския език

то̀пчест прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

то̀пчеста, то̀пчесто, мн. то̀пчести, прил. Който има форма, подобна на топка; кръгъл, валчест. Топчесто лице.

Грешни изписвания (1)

  • топчист

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. топ-чест
непълен член топ-чес-тия
пълен член топ-чес-ти-ят
ж. р. топ-чес-та
членувано топ-чес-та-та
ср. р. топ-чес-то
членувано топ-чес-то-то
мн. ч. топ-чес-ти
членувано топ-чес-ти-те