топченге

Речник на българския език

топченге съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. топ-чен-ге
членувано топ-чен-ге-то
мн.ч. топ-чен-ге-та
членувано топ-чен-ге-та-та