топформа

Речник на българския език

топформа съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. топ-фор-ма
членувано топ-фор-ма-та
мн.ч. топ-фор-ми
членувано топ-фор-ми-те
звателна форма