топуркане

Речник на българския език

топу̀ркане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • топуркани
  • топуркъне
  • топуркъни
  • тупуркане
  • тупуркани
  • тупуркъне
  • тупуркъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. то-пур-ка-не
членувано то-пур-ка-не-то
мн.ч. то-пур-ка-ния
членувано то-пур-ка-ни-я-та