топперсоналче

Речник на българския език

топперсоналче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. топ-пер-со-нал-че
членувано топ-пер-со-нал-че-то
мн.ч. топ-пер-со-нал-че-та
членувано топ-пер-со-нал-че-та-та