топперо

Речник на българския език

топперо съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. топ-пе-ро
членувано топ-пе-ро-то
мн.ч. топ-пе-ра
членувано топ-пе-ра-та