топоферта

Речник на българския език

топоферта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. то-по-фер-та
членувано то-по-фер-та-та
мн.ч. то-по-фер-ти
членувано то-по-фер-ти-те
звателна форма