топор

Речник на българския език

топо̀р — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. топо̀ри, (два) топо̀ра, м. Диал. Брадва.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • тупор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. то-пор
непълен член то-по-ра
пълен член то-по-рът
мн.ч. то-по-ри
членувано то-по-ри-те
бройна форма то-по-ра
звателна форма —

Връзки