топола

Речник на българския език

1. топо̀ла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. топо̀ли, ж. Род бързорастящи дървета от семейство върбови с мека и лека дървесина, използвана за целулоза, фурнир и др., както и всеки вид и всяко дърво от този вид.
Снага като топола.Разг. За тънко, високо и стройно тяло.

Грешни изписвания (3)

  • тополъ
  • тупола
  • туполъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. то-по-ла
членувано то-по-ла-та
мн.ч. то-по-ли
членувано то-по-ли-те
звателна форма

2. Топо̀ла географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Тополъ
  • Тупола
  • Туполъ