топовен

Речник на българския език

топо̀вен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

топо̀вна, топо̀вно, мн. топо̀вни, прил. Който е произведен от топ 1 . Топовен изстрел. Топовни гърмежи.

Грешни изписвания (3)

  • топовин
  • туповен
  • туповин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. то-по-вен
непълен член то-пов-ния
пълен член то-пов-ни-ят
ж. р. то-пов-на
членувано то-пов-на-та
ср. р. то-пов-но
членувано то-пов-но-то
мн. ч. то-пов-ни
членувано то-пов-ни-те