топновина

Речник на българския език

топновина съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. топ-но-ви-на
членувано топ-но-ви-на-та
мн.ч. топ-но-ви-ни
членувано топ-но-ви-ни-те
звателна форма