топлене

Речник на българския език

то̀плене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. то̀пля

Грешни изписвания (3)

  • топлени
  • топлине
  • топлини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. топ-ле-не
членувано топ-ле-не-то
мн.ч. топ-ле-ния
членувано топ-ле-ни-я-та