топкралица

Речник на българския език

топкралица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. топ-к-ра-ли-ца
членувано топ-к-ра-ли-ца-та
мн.ч. топ-к-ра-ли-ци
членувано топ-к-ра-ли-ци-те
звателна форма