топклюка

Речник на българския език

топклюка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. топ-к-лю-ка
членувано топ-к-лю-ка-та
мн.ч. топ-к-лю-ки
членувано топ-к-лю-ки-те
звателна форма