топене

Речник на българския език

топѐне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • топени
  • тупене
  • тупени

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. то-пе-не
членувано то-пе-не-то
мн.ч. то-пе-ния
членувано то-пе-ни-я-та