топгърла

Речник на българския език

топгърла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. топ-гър-ла
членувано топ-гър-ла-та
мн.ч. топ-гър-ли
членувано топ-гър-ли-те
звателна форма