топаз

Речник на българския език

топа̀з съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. топа̀зи, (два) топа̀за, м. Безцветен, жълт или син минерал, скъпоценен камък, както и парче от него, обработено за накит. Пръстен с топаз. Гривна с едри топази.

Грешни изписвания (2)

  • топас
  • тупас

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. то-паз
непълен член то-па-за
пълен член то-па-зът
мн.ч. то-па-зи
членувано то-па-зи-те
бройна форма то-па-за
звателна форма