тонизиращ

Речник на българския език

1. тонизѝращ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

тонизѝраща, тонизѝращо, мн. тонизѝращи, прил. Който тонизира. Тонизираща напитка.

Грешни изписвания (15)

  • тонезирашт
  • тонезиращ
  • тонезиръшт
  • тонезиръщ
  • тонизирашт
  • тонизиръшт
  • тонизиръщ
  • тунезирашт
  • тунезиращ
  • тунезиръшт
  • тунезиръщ
  • тунизирашт
  • тунизиращ
  • тунизиръшт
  • тунизиръщ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. то-ни-зи-ращ
непълен член то-ни-зи-ра-щия
пълен член то-ни-зи-ра-щи-ят
ж. р. то-ни-зи-ра-ща
членувано то-ни-зи-ра-ща-та
ср. р. то-ни-зи-ра-що
членувано то-ни-зи-ра-що-то
мн. ч. то-ни-зи-ра-щи
членувано то-ни-зи-ра-щи-те

2. тонизиращ — сег. деят. прич. м. р.

тонизиращ е производна форма на тонизирам (сег. деят. прич. м. р.).