токоизправителен

Речник на българския език

токоизправѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. то-ко-из-п-ра-ви-те-лен
непълен член то-ко-из-п-ра-ви-тел-ния
пълен член то-ко-из-п-ра-ви-тел-ни-ят
ж. р. то-ко-из-п-ра-ви-тел-на
членувано то-ко-из-п-ра-ви-тел-на-та
ср. р. то-ко-из-п-ра-ви-тел-но
членувано то-ко-из-п-ра-ви-тел-но-то
мн. ч. то-ко-из-п-ра-ви-тел-ни
членувано то-ко-из-п-ра-ви-тел-ни-те