токата

Речник на българския език

1. тока̀та съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тока̀ти, ж. Спец. Вид музикално произведение за пиано.

Грешни изписвания (3)

  • токатъ
  • туката
  • тукатъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. то-ка-та
членувано то-ка-та-та
мн.ч. то-ка-ти
членувано то-ка-ти-те
звателна форма

2. токата — ед. ч. членувано

токата е производна форма на тока (ед. ч. членувано).