тоалетна

Речник на българския език

1. тоалѐтна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тоалѐтни, ж.
1. Помещение на обществено място или в жилище с огледало, чешма и клозет.
2. Клозет. Отивам в тоалетната. Тоалетната е на двора.

Грешни изписвания (7)

  • тоалетнъ
  • тоълетна
  • тоълетнъ
  • туалетна
  • туалетнъ
  • туълетна
  • туълетнъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. то-а-лет-на
членувано то-а-лет-на-та
мн.ч. то-а-лет-ни
членувано то-а-лет-ни-те
звателна форма

2. тоалетна — ж. р.

тоалетна е производна форма на тоалетен (ж. р.).