тлен

Речник на българския език

тлен съществително име, женски род (тип 42) редактиране

Значение

тлента̀, ж., само ед.
1. Тление, гниене, разлагане (на организъм, морал и др.).
2. Нещо напълно изгоряло. От къщата не е останало нищо, всичко е тлен.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тлен
членувано тлен-та
мн.ч.
членувано
звателна форма