тлака

Речник на българския език

тлака̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тлакѝ, ж. Истор. Седянка с близки хора за безплатно свършване на някаква работа, каквито са се организирали в миналото на село.

Грешни изписвания (3)

  • тлакъ
  • тлъка
  • тлъкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тла-ка
членувано тла-ка-та
мн.ч. тла-ки
членувано тла-ки-те
звателна форма