тичинка

Речник на българския език

тѝчинка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тѝчинки, ж. Спец. Част от цвета, мъжки размножителен орган, който се състои от дръжка и прашник.

Грешни изписвания (3)

  • тиченка
  • тиченкъ
  • тичинкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ти-чин-ка
членувано ти-чин-ка-та
мн.ч. ти-чин-ки
членувано ти-чин-ки-те
звателна форма